Безсмислено изтрито, защо ли ровя в мрака? Самотна съм, а който търси в друг спасение от самотата, попада във капани. Така добре изглеждащи, че сякаш измечтани. И чуството на сигурност, когато си в ръцете на тиранин. Аз искам да се боря, но моят враг е призрак. Как се бориш сам със самотата? Как да обичам себе си? Когато за мене аз съм непозната. Толкова много съмнения. Ти си минало, минало и не идвай във главата ми. Стой далеч, илюзия за любов. От тебе ми се гади. От мрежите ти тънки и сладките ти обещания. Ти си мъгла и вятър, а който те преследва губи себе си нататък. Аз не смея да подложа себе си на такова изпитание - да бъда роб на самотата. Любовта не е страдание. А малките обиди, събрани в куп - това е грозно наказание. Че всяко дишащо създание заслужава щастие и състрадание. Ти си илюзия, призрак, не заслужаваш никакво внимание. Един идеал, създаден в моето съзнание. Но ти не съществуваш, когато истински видях те, изчезна твоето обаяние. Едно измислено повествование с добро начало, развръзка няма - край. От всяко твое издихание струи лъжа. Игра на сенки, танц на счупени герои. И всичко е фантазия, а реалността - жестока. Да обичаш и да страдаш, защо съм тъй орисана? Тъмна сянка има в мене и с хитрите си ходове плете интриги и сама попадам в капана на собствените си илюзии. Нека това да спре, не искам вече. Сама ще се прегърна и обичам - фалшиви образи - стойте от мен далече!