Нощем
Нощта се спуска - звезден прах.
В криле душата се облича.
И полита във съня без страх,
във свят далечен и различен.
Пътува във пространството и времето
и спира се от знак на знак.
Оглежда се тя, чуе ли си името.
Но сама е, а на около е мрак.
Във дълбоката вселена скита.
На звездите във любов се врича.
И в безкрая търси с нежност скрита,
душите сродни да обича.
И разбираш, там, на пътя вечен,
че плащаш в края за началото.
Без любов спасението е далече.
И търсат я душата ни и тялото.
В.Т. юни/18
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valya Тodorova Всички права запазени
