Нощта се спуска - звезден прах.
В криле душата се облича.
И полита във съня без страх,
във свят далечен и различен.
Пътува във пространството и времето
и спира се от знак на знак.
Оглежда се тя, чуе ли си името.
Но сама е, а на около е мрак.
Във дълбоката вселена скита.
На звездите във любов се врича.
И в безкрая търси с нежност скрита,
душите сродни да обича. ...