19 nov 2018, 11:59

Нощем 

  Poesía
668 1 5

Нощта се спуска - звезден прах.
В криле душата се облича.
И полита във съня без страх,
във свят далечен и различен.

 

Пътува във пространството и времето
и спира се от знак на знак.
Оглежда се тя, чуе ли си името.
Но сама е, а на около е мрак.

 

Във дълбоката вселена скита.
На звездите във любов се врича.
И в безкрая търси с нежност скрита,
душите сродни да обича.

 

И разбираш, там, на пътя вечен,
че плащаш в края за началото.
Без любов спасението е далече.
И търсат я душата ни и тялото.

 

       В.Т.           юни/18

© Valya Тodorova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??