Нощем
Пак е нощ и със дъх те завивам
и не мога очи да затворя,
в тъмнината до теб не заспивам,
а в къдриците с пръсти се ровя...
Тъй дълбоко заспал си - дете,
с нежност майчина бдя над съня ти...
Блика извор - сърце във сърце...
Със наслада поемам дъха ти...
Да отпусна клепачи не искам!
Светлини и фанфари са в мен,
развълнувана в теб се притискам,
ти прегръщаш ме сънен, блажен...
Уморени очите ми падат
в сън спокоен в прегръдките нежни...
Вън е есен - вали листопадът,
идват нощи студени и снежни...
Всички нощи Любов ще са наши,
ни очи, ни сърце ще затворя
и в студа ще те топля с дъха си,
във къдриците тихо ще ровя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвана Всички права запазени
