2.08.2008 г., 8:45

Нощен полет

702 0 1
Спя. Спя и сънувам,
сънувам, че пътувам,
по странни аз места
обикалям във нощта.

Пътувам във съня,
по пътека на духа,
в сянка и тишина,
и през огън и мъгла.

По пътя на съня
сякаш без край аз въртя.
Защо отивам там?
Какво ме води не знам.

В този миг от нощта
разпервам мойте крила,
в моя нощен полет
нещо тегли ме напред.

Натам ще полетя
във полета на духа.
В този миг на свобода
открих своята душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...