– Спиш ли вече?
Мислиш ли за мене?
Може би сънуваш ме в нощта?
Как си, мили?
Вечно нямаш време,
пак ли ни разделя бледата луна?
– Скъпа моя,
само теб сънувам!
Ти си чувството, дошло при мен.
Как си, мила?
Само с тебе съществувам,
твоето лице държи ме в плен.
– Целуни ме!
Целуни ме с мисли!
Пулсът ми неравен усети!
Искаш ли ме,
още ли сънуваш?
Със сърцето си ме приеми!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени