2.07.2023 г., 11:20

Нощен разговор

436 0 0

      

   Нощен разговор

 

– Спиш ли вече?

Мислиш ли за мене?

Може би сънуваш ме в нощта?

Как си, мили?

Вечно нямаш време,

пак ли ни разделя бледата луна?

 

– Скъпа моя,

само теб сънувам!

Ти си чувството, дошло при мен.

Как си, мила?

Само с тебе съществувам,

твоето лице държи ме в плен.

 

– Целуни ме!

Целуни ме с мисли!

Пулсът ми неравен усети!

Искаш ли ме,

още ли сънуваш?

Със сърцето си ме приеми!

 

            Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...