Нощен спомен в бяло
---
С нощта съм във поредна изневяра!
Безока чернокоса и искряща,
греховно-първородна ме опари,
забулена на страстите под плаща!
Блестях от влага, диво-пълнолунна,
лика ти в тъмнината разпознала!
Катерех върховете ти бездумна,
а кожата си - бяла като знаме,
бродирано с победното ти име,
развях, и в тишина капитулирах...
С развитото си рамо любех зима,
а с другото по-жарко те намирах!
И всички млечни пътища събрала,
в очите ти страстта ми се разплете!
Изгубих ум... а споменът във бяло
разпръсна аромат на силуети...
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
