Нощен спомен в бяло
---
С нощта съм във поредна изневяра!
Безока чернокоса и искряща,
греховно-първородна ме опари,
забулена на страстите под плаща!
Блестях от влага, диво-пълнолунна,
лика ти в тъмнината разпознала!
Катерех върховете ти бездумна,
а кожата си - бяла като знаме,
бродирано с победното ти име,
развях, и в тишина капитулирах...
С развитото си рамо любех зима,
а с другото по-жарко те намирах!
И всички млечни пътища събрала,
в очите ти страстта ми се разплете!
Изгубих ум... а споменът във бяло
разпръсна аромат на силуети...
---
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислава Все права защищены
