14.12.2008 г., 9:09

Нощеска валяло сняг!

1.2K 0 17
Бяло, бяло, всичко побеляло...
С бели маски всички цветове.
Кой се крие - Господ или Дявол,
зад човешкото ни битие?

Март ще смъкне маската и... Опа!
Що да видим стреснати, в захлас:
Негово Величество Живота,
само че без някого от нас.

Ни да плачеш, нито да се смееш.
Болести, проблеми... Но все пак,
струва си човек да поживее,
за да види следващия сняг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво! Харесах*****
  • "...Но все пак,
    струва си човек да поживее,
    за да види следващия сняг."
    Ех, Райсън...
  • Как го правиш бе човек!?
    След всеки прочетен стих оставам със зяпнала уста...
    Искрено се радвам на поезията ти!
  • Струва си!
  • Добре дошъл, Райсън! С едно от най-чудесните си стихотворения!
    Спомних си за Радой Ралин-овото за един ден със снеговалеж:
    "Най-много ти благодаря за тез, които утре ще умрат:
    какъв последен празник им създаваш!"

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....