14 dic 2008, 9:09

Нощеска валяло сняг!

  Poesía » Otra
1.2K 0 17
Бяло, бяло, всичко побеляло...
С бели маски всички цветове.
Кой се крие - Господ или Дявол,
зад човешкото ни битие?

Март ще смъкне маската и... Опа!
Що да видим стреснати, в захлас:
Негово Величество Живота,
само че без някого от нас.

Ни да плачеш, нито да се смееш.
Болести, проблеми... Но все пак,
струва си човек да поживее,
за да види следващия сняг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво! Харесах*****
  • "...Но все пак,
    струва си човек да поживее,
    за да види следващия сняг."
    Ех, Райсън...
  • Как го правиш бе човек!?
    След всеки прочетен стих оставам със зяпнала уста...
    Искрено се радвам на поезията ти!
  • Струва си!
  • Добре дошъл, Райсън! С едно от най-чудесните си стихотворения!
    Спомних си за Радой Ралин-овото за един ден със снеговалеж:
    "Най-много ти благодаря за тез, които утре ще умрат:
    какъв последен празник им създаваш!"

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...