Нощите

30.05.2020 г., 10:06 ч.

Поезия

457 0 0

Времето на самотата в тишината.
На светулка от гаснеща угарка.
Образ на жена мрежесто се мярка,
паяжинно вплетена в душата ...

О, лирици, зяпнали в луната,
и аз бих възпявал любовта, но как?
Тя ми остави само мрак сакат.
Затова сърфирам по вълните на тъгата.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.