Нощите на самотата
Има нощи, в които не искаш да заспиш.
Не искаш да броиш звездите,
нито пък леглото
с някого да си делиш.
Това са те - нощите на самотата.
Когато ти не я виниш, а и тя не
иска нищичко в отплата.
Стоите кротки в тишината,
цигареният дим леко ви замайва,
тогава, скрити в пелената на нощта,
признавате една пред друга,
всяка своята вина.
Колко наивно се стремяхте
да променяте думи, мисли и съдби.
Колко безнадеждни и самотни
оцелявахте след бурите, след
дългите кавги.
Това са те – нощите на самотата.
Когато споменът е твоята цена,
а самотата – твоята отплата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Всички права запазени
