Нощите на самотата

Nov 23, 2011, 10:11 PM

Poetry » Other

701 0 2

Има нощи, в които не искаш да заспиш.
Не искаш да броиш звездите,
нито пък леглото
с някого да си делиш.

Това са те - нощите на самотата.
Когато ти не я виниш, а и тя не
иска нищичко в отплата.

Стоите кротки в тишината,
цигареният дим леко ви замайва,
тогава, скрити в пелената на нощта,
признавате една пред друга,
всяка своята вина.

Колко наивно се стремяхте
да променяте думи, мисли и съдби.
Колко безнадеждни и самотни
оцелявахте след бурите, след
дългите кавги.

Това са те – нощите на самотата.
Когато споменът е твоята цена,
а самотата – твоята отплата.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

fervor (fervor)

2011-11-24T08:29:36+02:00

Харесах!Поздрав!
cvqt (Цеца Тодорова)

2011-11-24T04:39:41+02:00

"Това са те – нощите на самотата.
Когато споменът е твоята цена,
а самотата – твоята отплата."

Ах!....