Нощна жътва
В летни пориви сееш звезди...
Виж, покълват сред щурчови песни
тази нощ споделени мечти
и узряват в полята небесни.
Самодивско хоро се изви
от светулките в твойте зеници -
през житата безкрайни вървим
под крилете на сляпа жар-птица...
И жътварка си - с лунния сърп
на съня ми легенди разказваш,
жънеш време, а вятърът-кърт
крие мигове в земните пазви.
Иде утрото, с изгрева нов
сбираш в чудни ръкойки дъха ми,
впряг от двадесет пръста любов
клас вършее, узрял помежду ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
