29.02.2012 г., 10:32

Нощна картина

1.2K 0 2

 Градът спи...

Улицата на липите оживява -

светулките започват своите игри

и косата ми посипват със жарава.

Някъде запя щурче...

Влюбено потрепва тротоара.

Тихо стъпвам...

Липсват ми едни ръце,

за да стане нощната картина цяла.

Спи градът.

И луната засиява...

Звездите слизат в мойта гръд.

Ветрецът с нежност ме омайва

и тихо ми нашепва, че си тук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паула Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...