Градът спи...
Улицата на липите оживява -
светулките започват своите игри
и косата ми посипват със жарава.
Някъде запя щурче...
Влюбено потрепва тротоара.
Тихо стъпвам...
Липсват ми едни ръце,
за да стане нощната картина цяла.
Спи градът.
И луната засиява...
Звездите слизат в мойта гръд.
Ветрецът с нежност ме омайва
и тихо ми нашепва, че си тук.
© Паула Петрова All rights reserved.
Поздрави,Паула!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
