Градът спи...
Улицата на липите оживява -
светулките започват своите игри
и косата ми посипват със жарава.
Някъде запя щурче...
Влюбено потрепва тротоара.
Тихо стъпвам...
Липсват ми едни ръце,
за да стане нощната картина цяла.
Спи градът.
И луната засиява...
Звездите слизат в мойта гръд.
Ветрецът с нежност ме омайва
и тихо ми нашепва, че си тук.
© Паула Петрова All rights reserved.
Поздрави,Паула!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
