Нощна приказка
Чаша вино, две очи,
усмивка нежна в тишината,
луната приказка шепти,
във страст се къпе аромата.
Тя пак е тук - пред теб стои
и шеметно крака оплита,
нощта минутите брои,
в косите ù капризно скита.
Отпиваш глътка, после две,
дъхът се гали в еликсира,
флиртуващ поглед те зове,
очи по-сини от сапфира.
Поглеждаш я, сълза искри,
по устните ù звън се рони,
с какво те дявол покори -
за дни, за месеци, сезони?
Грях ли е? Безбожна жажда,
или е глътка недопита,
магия чудна, две устни свежест,
стрела в душата ти побита?
А може би е сън, мечти,
пиянска лудост победена,
омаяна от две очи,
в неделя сляпа пременена!
Бутилка вино - тя и ти,
ръце - жарава в полумрака,
нощта не иска да заспи,
за своята целувка чака!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
