Една звезда над мене свети
и праща някакъв сигнал.
Поръсва ме сега с конфети
преди към ней да съм тръгнàл.
Така тя даже ме целува
и гали моята коса.
Тя сякаш че до мен доплува
на сал в небесната роса.
И аз - аха - да я докосна
със длан на мояата ръка.
В годината ни високосна
да се превърнеме в река.
Изгря луната и прекъсна
игра любовна между нас.
За таз любов, макар и късна,
добър е всеки звезден час.
© Никола Апостолов Всички права запазени