Една звезда над мене свети
и праща някакъв сигнал.
Поръсва ме сега с конфети
преди към ней да съм тръгнàл.
Така тя даже ме целува
и гали моята коса.
Тя сякаш че до мен доплува
на сал в небесната роса.
И аз - аха - да я докосна
със длан на мояата ръка.
В годината ни високосна
да се превърнеме в река.
Изгря луната и прекъсна
игра любовна между нас.
За таз любов, макар и късна,
добър е всеки звезден час.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
