Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
24.08.2008 г., 23:27 ч.

Нощни ездачи 

  Поезия
914 0 25
По тъмно небето е плюшено.
Вселенски ушито. Без кантове.
Безсъници тичат в очите му
от хорски молитви - удавници,
до дъно пропаднали в дупките
на звездните мигащи кладенци.


По тъмно е призрачен шепотът.
Безумен - смехът на надеждите.
Звезди, етикетно залепнали,
крайпътно посрещат каретите,
крадящи души като пътници,
изгубени в тихите вечери.


По тъмно отключват конюшните
безплътните нощни ездачи.
Конете си яхнали, демони
подреждат звездите във знаци
и тайно изпускат по някоя -
запалена, с дълга опашка.


А миг след пожара е черно.
Във пепел небето, разкъсано
и чезнат следите навярно
от липса...
            и болка...
                      и минало...

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??