Нощни пейзажи
Сладко ухаят липите –
бодрост и свежест се носят навред.
Нежно потрепват звездите
с поглед любовен и ласкав привет.
Приказно ярко в небето
грее сребриста луна.
Тихо прошепва в полето
полъх прохладен над морна земя.
Гасне и после проблесне
малка светулка във мрака, над мен
светли пътеки чертае –
пътища тайни към утрешен ден...
Мигом в небето побягна
падаща малка елмазна звезда.
Тъжно самотна угасна,
кат мимолетна момчешка мечта.
Литна, припламна – проблесна
като преминал напразно живот.
Тихо стопи се, угасна
нейде в тъмното, търсейки брод…
Шепнат си тайнствено-нежно
в сенките сгушени стари липи.
спомнят си утрото ведро –
светлите детски невинни мечти.
Стрелна се сянка потайна –
лека, ефирна, безмълвна – без стон.
Нейде потъна – изчезна,
призрачно, сякаш демон–фантом.
Писна в съня си уплашен
сграбчен в нокти нещастен врабец.
Крясък злокобен отнесе
тихо полъхнал прохладен ветрец.
Ласкав вечерник гальовно
милва с незрима, вълшебна ръка.
В изблик на нежност любовно
шепне невнятни любовни слова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Оджаков Всички права запазени
