13.09.2005 г., 21:43

Нощница на битието(JoannaVas&Cefules)

871 0 1
Нощта е нощница на битието
по-тънка и от мисълта,
от топъл вятър разлюляна,
пияна
и разголила стебла.

Докосващи се,
сплитащи,
открили
пътека към погубващи недра,
към дъното на дива сила
под думи - девствена гора...

Нощта е както шумно наметало,
потрепващо
над вплетените думи,
видение разкрило се в очите
под свойта мека светлина.

Проходила в първичното
на длан,
по челото
на необхватната природа,
разкрива се
пред себе си безлунна...

Нощта, в която чаках те
безумна,
а ти бе крясък
в тихата вода -
река,
преминала през мене неусетно...

Позлата сипе моята коса,
дихание разтворено в очите
на твоята отворена ръка,
с която ме изписваш мимилетно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно пишете!Просто страхотно!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...