13 sept 2005, 21:43

Нощница на битието(JoannaVas&Cefules)

  Poesía
876 0 1
Нощта е нощница на битието
по-тънка и от мисълта,
от топъл вятър разлюляна,
пияна
и разголила стебла.

Докосващи се,
сплитащи,
открили
пътека към погубващи недра,
към дъното на дива сила
под думи - девствена гора...

Нощта е както шумно наметало,
потрепващо
над вплетените думи,
видение разкрило се в очите
под свойта мека светлина.

Проходила в първичното
на длан,
по челото
на необхватната природа,
разкрива се
пред себе си безлунна...

Нощта, в която чаках те
безумна,
а ти бе крясък
в тихата вода -
река,
преминала през мене неусетно...

Позлата сипе моята коса,
дихание разтворено в очите
на твоята отворена ръка,
с която ме изписваш мимилетно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно пишете!Просто страхотно!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...