Sep 13, 2005, 9:43 PM

Нощница на битието(JoannaVas&Cefules)

  Poetry
870 0 1
Нощта е нощница на битието
по-тънка и от мисълта,
от топъл вятър разлюляна,
пияна
и разголила стебла.

Докосващи се,
сплитащи,
открили
пътека към погубващи недра,
към дъното на дива сила
под думи - девствена гора...

Нощта е както шумно наметало,
потрепващо
над вплетените думи,
видение разкрило се в очите
под свойта мека светлина.

Проходила в първичното
на длан,
по челото
на необхватната природа,
разкрива се
пред себе си безлунна...

Нощта, в която чаках те
безумна,
а ти бе крясък
в тихата вода -
река,
преминала през мене неусетно...

Позлата сипе моята коса,
дихание разтворено в очите
на твоята отворена ръка,
с която ме изписваш мимилетно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно пишете!Просто страхотно!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...