12.04.2014 г., 19:30

Нощно

810 0 0

Нощно

 

Жива, потайно шепнеща следзалезно   

препускам вятърно, страстно, екстазно.

Звездите сплитат нежно сласт и разкош.

Пия устните ти в  нектарената нощ.

 

С луната в кристален път те пожелах  –

със теб – сияеща смарагдено, заживях

огнена, пареща и ритуално с теб се слях,

с душа  загърнах те в непокорен грях.

 

С мен потъваш... таксон в накъсан ареал,

... в мен си...  жадна страст... без жал,

приплъзваш в мрака мислите ми бързи,

през морета и пустини...  в космополити!

 

Танцуват пръстите ти лудо и горят,

рея се в безкрайност, с ритъма бесният –

до оня миг... вселени две ще се взривят

под дланите ти хиляди атоми се топят...

 

В безвремие потъвам, в теб се вкорених.

Разпадната... в мислите ти се вселих.

Ти ме сбираш – укротен, покорен и тих.

Нощта е в нежност и обичане, във стих...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Константинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...