Нощно

Жива, потайно шепнеща следзалезно   

препускам вятърно, страстно, екстазно.

Звездите сплитат нежно сласт и разкош.

Пия устните ти в  нектарената нощ.

С луната в кристален път те пожелах  –

със теб – сияеща смарагдено, заживях

огнена, пареща и ритуално с теб се слях,

с душа  загърнах те в непокорен грях.

С мен потъваш... таксон в накъсан ареал,

... в мен си...  жадна страст... без жал,

приплъзваш в мрака мислите ми бързи,

през морета и пустини...  в космополити!

Танцуват пръстите ти лудо и горят,

рея се в безкрайност, с ритъма бесният –

до оня миг... вселени две ще се взривят

под дланите ти хиляди атоми се топят...

В безвремие потъвам, в теб се вкорених.

Разпадната... в мислите ти се вселих.

Ти ме сбираш – укротен, покорен и тих.

Нощта е в нежност и обичане, във стих...