Нощно кръщение
Потече залезът искрист
по стръмния небесен покрив
и затрепери като лист
една пчела в тревата мокра.
Отминал вече бе дъждът –
насред измитите простори
един светец, поел на път,
ключалка слънчева отвори.
И плъзнаха оттам лъчи –
на златно паяче крачета,
замрежиха безброй очи
на изнурената планета.
Светецът хлопна вечерта,
окото ѝ от жар затвори
и в купел хлад сега нощта
люлее сънища и хора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
