Бавно пристъпвам към спалнята -

усещам, че ме следваш.

Нощта е черна и зловеща,

луната ни гледа сред шепа звезди.

Тихичко от радиото се дочува китара.

Минаваме бавно покрай запотените стъкла.

Сваляш дреха по дреха,

разголвайки плът,

гореща и мека.

Червени плътни устни

се плъзват по карамелена кожа...

Тази нощ ме искай палава и грешна,

сърцето си продадох отдавна,

директно на дявола.

Не ме мисли за светица,

тази плът е получавала и други ласки,

тези устни са вкусвали и още...

Сваляй смело пласт по пласт,

разкривай уверено скритото.

Вярвай, че всичко ще свърши с края на песента.

Последни акорди вече отзвучават,

вибрирайки дълбоко в мен...

Тръгваш си нямо,

хвърляш парите.

Отиваш си бързо

в нощта...

Отиваш си, оставяйки ме празна.

Не се обръщай назад,

за теб съм повече тяло, отколкото жена.

Но и аз си имам нужди.

Не хвърляй парите така, мили!

Не захвърляй тялото ми така, любими!

Не пъди любовта ми, единствени!

За пари се продавам,

но си имам мечти.

Не се обръщай, поредни.

За да не видиш лицето ми,

за да не видиш болката

от разбитото сърце...

Сълза се стича и попива

във възглавницата,

в шепи събирам скъсаната рокля,

бавно подреждам парчетата от разбитата гордост.

За пари се продавам,

мислиш си, че нямам душа,

грешиш - имам.

Започва нова песен,

усещам чужди ръце.

Пак проклетата китара,

пак същата нощ -

студена и зловеща.

Безволна кукла,

дяволска жена

или просто видение, продадено на нощта.

- Давай бързо, скъпи, имаш песен време.

Ползвай ме по предназначение...

Горчивите думи парят в устата,

солените сълзи пазя за после,

за мига, когато си тръгнеш,

безмълвно,

за времето, когато съм сама...