Чука някой на вратата,
кой ли ще е в този час,
със страх отварям
и кого да видя аз?
Ето го, отново чака там,
идва пак при мене сам.
Очаква да му върна ключа
и всичко така да продължа.
Ключа да му върна към моето сърце,
та да целува той отново моето лице!
Не, не ще го аз направя,
защото виждам, той не идва сам,
пред мен се явява демон там.
Разбирам, че не е той сега,
а просто е една шега!
Колко лошо стана тъй, нали,
още веднъж ме надхитри!
Открадна той от мен това сърце,
изтръгна го със своите ледени ръце!
И така в онази нощ,
остави ме без капка мощ!
Как ме гледаше в очите
и не виждаше сълзите?
Не помни ли за срещите предишни,
не, за него били са те излишни!
На дявола душата си продава,
без дори да осъзнава!