Нощта чертае сенки
Нощта чертае сенки
Загадъчна нощта чертае сенки –
отблясъци във моята душа.
Потъвам в цветни сънища красиви,
реалността се губи във съня.
Вървя край езера кристално сини,
а там ми кимат цъфнали цветя
и хоризонтът бавно се изгубва
далече някъде във вечността.
Сънят ме прави приказно красива,
докосва в мене всички сетива,
умората изчезва и щастлива
вървя след най-красивата мечта.
И някъде отново виждам тебе –
загадъчен и мил дори на сън.
Почакай да те стигна! Няма време…
Нощта изтича, светло е навън.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
