Нощта е джаз
понякога света ми е единствено джаз
музиката минава през цялата ми душа
повиква онзи, най-тихия вътрешен глас,
и от сърцето ми прокапва бистра сълза
ромоли като малки перли по голото рамо
стичат се бавно... една... и още една
затварям очи и виждам единствено със сърце...
... по клавишите на самотно старо пиано
пробягват пръстите на нежни ръце
галят ги леко... и звук от крилата на пеперуда
изпълва тази все още непораснала нощ...
тихо трептят и създават картина...
дрезгав глас пее за черно бяла любов -
изгубена някъде в един отминал живот...
от тавана заедно с ефирната нота
прокапва тежка тъма...
(онзи паяк във ъгъла...
дали дебне пияна от звуци муха?!)
гласа на тромпета настига
онези бягащи пръсти...
целува ги бавно...
и потрепва звукът за кратък момент
после влюбено и много плавно
завършва с последен акорд
и върху голото рамо поставя
един нежен музикален акцент
отварям очи...
проскърцва на ръждиви панти
на стария бар износената врата...
последен звук от пиано...
тих ромон на перли
и на розите финия аромат
обличат в нова рокля нощта
късно е... или по-скоро е рано -
зад прозорците нахална и млада
се промъква една нова зора...
трепвам...
в сърцето ми покълва грапав хлад...
най-студено е точно преди зората
да разкъса дрехата на нощта
и тогава онзи джаз...
е все още моят пълен
с дрезгави звуци
... имагинерен свят
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
