5.06.2008 г., 9:42

Нощта преди Спасовден

1K 0 13
Бесовете в пазви си ще скрия,
по треви ще стъпвам леко-леко,
щурите си мисли ще надвия,
с тъмно биле ще смиря сърцето.

Вятърът в полите ми се крие,
бурите играят във очите,
щом ми даде твойто лудо биле,
не заспивам, бродя по звездите.

Сън ме гони, но ме не достига,
огън във душата ми вилнее,
да не мигна, да те не сънувам,
ала славей в нощите ми пее.

Хляб замесих, нощвите обърнах,
вино лиснах, на пътека стана,
млада ярка, че под нож затиснах,
да те срещна, либе, ти се надам.

Спри се малко във очи ми тъмни,
лудост тиха ще да ти проводя,
ще да любим нощите бездънни
и по мене, либе, все ще ходиш.

А когато сутрин по росите
тебе найда, как ми сянка пазиш,
сънена ще разплета косите
и в тревите росни ще нагазим.

Пояса зелен ще хвърля, либе,
и след него ризата си бяла,
голота с косите ще покрия
и за тебе твоя ще съм цяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • радвам се, че съм успяла да те накарам да го почувстваш, много специален ми е този ден
  • Този стих всяка нощ да го чета все ще се вълнувам...Великолепие!
  • Отличен стих, колега, а поетиката е просто... мммм, че готино!

    Ave

  • те ти и на тебе, булка и на Смешко също благодаря
  • Автентично!
    Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...