Нощта притваря ми очите
Нощ. На пръв поглед съвсем обикновена.
Дъжд. Ситни капчици се стичат по прозореца.
И сякаш нещо невидимо ме кара да потръпна,
усещам чуждо присъствие, а може би си внушавам...
Нощ. Каква безумна, мистична нощ.
Сякаш и въздухът ми напомня за теб.
Струя. Вдишвам те, разтворен като еликсир...
омайваш ме, унасям се май в сладък сън...
Усещам те, а нощта притваря ми очите.
Аз, аз... чувствам се някак си смирена.
Бездиханна и отнесена, без следи от сълзите. ...