Късна нощ и тъмна стая,
два фотьойла и диван.
Свещ блещука до букет
от рози, а стенния часовник
сякаш е спрял.
Масата е празна, но не ни
трябва нищо върху нея,
тя очаква нас...
Аз ще съм твоята вечеря,
ти ще бъдеш моята вечеря,
по-хубаво меню от това, не знам!!!
Дрехите ни са на пода,
и ние до тях сгушени лежим.
Гръд до гръд, устни до устни,
имам усещането, че с милувките ни,
всичко около нас ще разтопим!
Късна нощ и тъмна стая...
Аз, ти и нашата свидетелка – Нощта.
Тя гледа и ще запомни, как се обичат
един мъж и една жена!!
Тъмно е, но в душите ни е светло,
защото в телата ни огън гори.
Този огън ще го подклаждаме
чак до зори!!!
***************
Нощта ще ни запомни, но и ние
ще запомним нея!!!
Всяка вечер когато падне мрак,
ще искам с теб в едно да се слея!!!
© Виктория Тодорова Всички права запазени