НОЩТА СРЕЩУ ДИМИТРОВДЕН
На светлата памет на баща ми, Димитър
Над мен паунова опашка пери
настръхналата лунноока вечер,
трептят звездите,
куполът трепери,
забравен в мрака зъзне Пътят млечен.
Сребреят долу ниви осланени,
дърветата са черни силуети,
и само брезово сребро студено
среднощ над тъмната поляна свети.
Луната – ястребова вперена зеница – ...