severianin (Валентин Чернев)
417 677
25.10.2012 г., 15:04 ч.

Нощта срещу Димитровден 

  Поезия
699 0 4

 

НОЩТА СРЕЩУ ДИМИТРОВДЕН

 

                 На светлата памет на баща ми, Димитър

 

Над мен паунова опашка пери

настръхналата лунноока вечер,

трептят звездите,

куполът трепери,

забравен в мрака зъзне Пътят млечен.

 

Сребреят долу ниви осланени,

дърветата са черни силуети,

и само брезово сребро студено

среднощ над тъмната поляна свети.

 

Луната – ястребова вперена зеница –

пилее мед по конника и коня,

блестят сред гривата елмазени звездици

– ездач ли е,

видение,

икона?...

 

След него няма диря в тишината

– копито само хлопне, звънне стреме –

свети Димитър язди по земята

и ръси сняг, и носи зимно време...*

 

И лумват пламъци по урви страховити,

из глухи пещери и горски пазви,

сияния танцуват по скалите –

заровени съкровища показват.

 

Но аз не търся в мрака делви стари

– какво бих правил с шепа гнило злато –

не, тази нощ небето се разтваря

и плисва светъл огън над земята.

 

Светецът стар сега не ме тревожи,

но щом открехва райският арбитър

небесните врати,

дали не може

за миг да зърна моя стар Димитър?

 

____________

 

*Според народните вярвания свети Димитър язди червен кон, а от брадата му се сипе първия сняг. В тази нощ “небето се отваря”, а всяко заровено имане проблясва с пламък.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??