Носталгично
582
0
2
Листата още не искат да умират.
Есента ги посипва с дъждец и така
все ги гледам и даже намирам -
новите цветове навяват тъга.
Колко бързо дните отшумяват
и като есенни листа
с различни цветове минават,
докато дойде старостта.
Ех, есен, толкоз те обичах
заради твойте цветове,
но днес сал виждам, че наднича
зад тебе зимата и ме зове.
Преди си мислех, че във всеки
сезон има специфична красота,
но във живота, там навеки
остава само пустота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени
