19 oct 2021, 20:09

Носталгично

  Poesía
583 0 2

 

 

      Листата още не искат да умират.

      Есента ги посипва с дъждец и така

      все ги гледам и даже намирам -

      новите цветове навяват тъга.

 

      Колко бързо дните отшумяват

      и като есенни листа

      с различни цветове минават,

      докато дойде старостта.

 

      Ех, есен, толкоз те обичах

      заради твойте цветове,

      но днес сал виждам, че наднича

      зад тебе зимата и ме зове.

 

      Преди си мислех, че във всеки

      сезон има специфична красота,

      но във живота, там навеки

      остава само пустота.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...