Oct 19, 2021, 8:09 PM

Носталгично

  Poetry
581 0 2

 

 

      Листата още не искат да умират.

      Есента ги посипва с дъждец и така

      все ги гледам и даже намирам -

      новите цветове навяват тъга.

 

      Колко бързо дните отшумяват

      и като есенни листа

      с различни цветове минават,

      докато дойде старостта.

 

      Ех, есен, толкоз те обичах

      заради твойте цветове,

      но днес сал виждам, че наднича

      зад тебе зимата и ме зове.

 

      Преди си мислех, че във всеки

      сезон има специфична красота,

      но във живота, там навеки

      остава само пустота.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия Кърклисийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...