5.08.2007 г., 22:50 ч.

носталгично  

  Поезия
721 0 19
Разлиствах я луната, като цвете,
да търся в нея влюбена душа,
звездите ги обхождах със молитва,
изричана с магията на любовта.
Живях на залеза в душата
със огъня, изгарящ ми кръвта,
разказвах приказка - вълшебна,
за скитника, целунал ми ръка...
Тогава пееха салкъмите
под ласките на вятъра със песента,
която шепнеше душата ми
под цъфналите рози на страстта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??