20.05.2008 г., 23:20

„Носталгично - оптимистично"

1.1K 0 1
 

„НОСТАЛГИЧНО - ОПТИМИСТИЧНО"

(из цикъла „Винарки")



Тъжно гледам аз в снега навън.

В душата ми е празно -

не зная що е радост, що е сън.

Сърцето ми е свито и разбито,

чуствам се като буре доизпито.

Като последна капка от канела

сълзица нежна

от окото ми надолу е поела.

Подсмърчам аз отново пак и пак,

като казанджия пред слаб първак.

Какво ли мен ме мъчи?

Какво ли душицата ми клета

толкова измъчи?

Отговорът е банален, прост -

свърши тоз прекрасен празничен сезон

и иде време на мъчителната пост.

Отмина вече Коледата с винце и месце,

няма новогодишно къркане с мезе,

няма Трифон зарезан

и 3-ти март дори отмина.

О, свърши, свърши хубавата зима.

Но в миг

нещичко във мен проблесна

и от носталгията ме стресна:

-Г ергьовден иде,

а след него и сборове по села!

Ех, пак ще има повод

да зарадвам моята душа.


Ще има агънца с хрупкаво месце,

ще стискат чаша с бяло винце

моите ръце.

Блейте, блейте, мили мои,

по кошари и обори,

няма оптимизмът ми нищо да обори.

Нищо, че навън вали,

пак ще има празници до зори.

Ха, наздравичката

и да си кажем правичката -

стрували си ли не -

по-весело е, когато има

празници с напитки и мезе!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...