Носталгично (Писмото на един емигрант)
Родино мила, ще се върнем скоро,
защото този свят жесток и лош
кове за нас най-тежките окови,
и нашият живот не струва грош.
Далеч от теб робуваме безславно,
очакваме с надежда онзи ден,
за да си дойдем тук, за обич жадни,
да ни прегърне родното небе.
Свещеният завет твой още пазим,
обичаме те повече дори,
и молим Бога само да са здрави
най-близките ни, майки и бащи.
А ти, родино, вярвай в нас до гроба,
защото този свят жесток и лош
кове за нас най-тежките окови,
животът ни не струва даже грош.
И цялото имане на земята
не те замества, бащина земя,
а всичките ни лъскави палати,
въобще не се сравняват със дома,
във който сме израснали със обич,
макар и бедни, имахме любов.
Ще се завърнем! И ще сме готови
да чуем онзи твой изконен зов!
От всичките богатства на земята
и нейните незнайни красоти,
единствена си ти, ти, майко свята,
за теб умряха нашите деди!
Не стигат нито снимки, ни картини,
не те описват никакви слова.
Безбрежни са небетата ти сини
и е безкрайна твойта красота...
Кълнем се, ще се върнем у дома!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любимата Всички права запазени
