5.04.2011 г., 22:58

Носталгия

811 0 9

 

         

 

„Ты жива еще, моя старушка?”

             Сергей Есенин

 

Още ли си жива, майчице?

Може би ме чакаш?

Крееш и издигаш замъци

в сънища изплакани.

 

Още ли метеш унесено

бащини дворове?

Още ли простираш есени

в сенките на совите?

 

Може би сънуваш, майчице,

че е долетяла

бяла птица – бяла странница –

лястовица бяла.

 

Светли дни от слепи сънища

в спомените дириш.

Може би посрещаш слънцето,

може би – умирайки.

 

Приютих тъгата, майчице,

в песен недопята.

Пращам ти самотни празници

с поздрави по вятъра.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...