Apr 5, 2011, 10:58 PM

Носталгия

  Poetry » Other
810 0 9

 

         

 

„Ты жива еще, моя старушка?”

             Сергей Есенин

 

Още ли си жива, майчице?

Може би ме чакаш?

Крееш и издигаш замъци

в сънища изплакани.

 

Още ли метеш унесено

бащини дворове?

Още ли простираш есени

в сенките на совите?

 

Може би сънуваш, майчице,

че е долетяла

бяла птица – бяла странница –

лястовица бяла.

 

Светли дни от слепи сънища

в спомените дириш.

Може би посрещаш слънцето,

може би – умирайки.

 

Приютих тъгата, майчице,

в песен недопята.

Пращам ти самотни празници

с поздрави по вятъра.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...