15.08.2006 г., 12:01 ч.

Носталгия 

  Поезия » Друга
1174 0 11
Сланата попари косите ми,
а нямам още тридесет години -
като стотици звездици посипани
проблясва в нощите ми сини.
Какво издава?
Гняв или омраза,
или любов и вяра безнадеждна?
Или пък тайно ме наказва
за пропилени ласки, нежност...
Дори да скрия от околните
години, с лекота отмятани,
не мога да изтрия болките,
оставили следа в душата ми.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много силно
  • така си по-красива...
    не се съмнявай в това...
    с обич.
  • Недеи да криеш тази синя красота...
    сподели я с нас и .... околните!
    Поздрави !
  • Усетих стиха ти, Мая! Истинска си, много истинска..
  • Следите останали във душите ни,
    напомнят ни нахално за годините.
    Боли,изгаря и сломява дните ни,
    но,знаеш ли,те дават ни и силите.

    Поздрав и усмивка Мая
  • Песен си ти, хубава песен!
  • Хе!Прекрасно,Мая!И двата стиха са много хубави!Хенри
  • О,пред теб ще се нижат години,
    сърцето ти пак ще тъжи,
    и още много любови да имаш,
    любовта си дарявай,защото си ТИ!
    Поздрави,Майче!
  • "Дори да скрия от околните
    години, с лекота отмятани,
    не мога да изтрия болките,
    оставили следа в душата ми."
    Другите болки отболяват, но тези в душата остават завинаги!
    Отново хубав и силен стих Мая!
    Поздравления!


  • Ех.........
  • Силни и нежни стихове пишеш,Мая!Поздрав!
Предложения
: ??:??