изречена (Мая Попова) изречена (Мая Попова)
49 325
Aug 15, 2006, 12:01 PM

Носталгия

  Poetry » Other
1.5K 0 11
Сланата попари косите ми,
а нямам още тридесет години -
като стотици звездици посипани
проблясва в нощите ми сини.
Какво издава?
Гняв или омраза,
или любов и вяра безнадеждна?
Или пък тайно ме наказва
за пропилени ласки, нежност...
Дори да скрия от околните
години, с лекота отмятани,
не мога да изтрия болките,
оставили следа в душата ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0