Носталгия
И камъните морски сякаш други са!
В прибоите полегнали са моржове.
Тук с вятъра водата се е трудила -
заобляла е острите им ножове.
А в родния ми край съм заобичал
високи канари със остри зъбери.
Там първи път аз буквите съм сричал
под песни на жетварките прегърбени.
При тях да се завърна най накрая,
във залеза, кървящ над равнините
и каменната прелестна омая
заслона да ми бъде в старините!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
