Септември е към края -
  пече като през юли -
  но плажът запустял е.
  Чайките над боклукчийски кофи...
  и те напуснали са плажа.
  Птиците отдавна отлетяха -
  взеха го със себе си -
  лятото,
  какво ли ми остана?
  Пътека изморени стъпки,
  изнервеният шум на вятъра -
  даже той днес си мърмори,
  че септември е към края си.

 Държа в шепата си морски пясък,

 но той изтече между пръстите

 като през пясъчен часовник ...

 загребвам го отново,

 но не е същото,

 защото си е отишло лятото...

                                            1992 г.