5 февр. 2006 г., 15:25  

Носталгия

1.1K 0 0

  Септември е към края -
  пече като през юли -
  но плажът запустял е.
  Чайките над боклукчийски кофи...
  и те напуснали са плажа.
  Птиците отдавна отлетяха -
  взеха го със себе си -
  лятото,
  какво ли ми остана?
  Пътека изморени стъпки,
  изнервеният шум на вятъра -
  даже той днес си мърмори,
  че септември е към края си.

 Държа в шепата си морски пясък,

 но той изтече между пръстите

 като през пясъчен часовник ...

 загребвам го отново,

 но не е същото,

 защото си е отишло лятото...

                                            1992 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...