5 feb 2006, 15:25  

Носталгия

  Poesía
1.1K 0 0

  Септември е към края -
  пече като през юли -
  но плажът запустял е.
  Чайките над боклукчийски кофи...
  и те напуснали са плажа.
  Птиците отдавна отлетяха -
  взеха го със себе си -
  лятото,
  какво ли ми остана?
  Пътека изморени стъпки,
  изнервеният шум на вятъра -
  даже той днес си мърмори,
  че септември е към края си.

 Държа в шепата си морски пясък,

 но той изтече между пръстите

 като през пясъчен часовник ...

 загребвам го отново,

 но не е същото,

 защото си е отишло лятото...

                                            1992 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....